Предложеният сценарий е основан върху реална ситуация, която може да възникне в Германия. Възможно е да се отличава от подобни ситуации в други държави поради специфични правила и закони, съгласно които действат правоохранителните органи. За повече подробности отворете секцията Национално специфична информация в този модул и изберете съответната държава.
Жена се обажда в дежурен полицейски участък. Звучи много разтревожено и не може да се успокои. Казва, че съпругът ѝ е нанесъл побой и сега се е скрила в спалнята, където. съпругът се опитва да влезе. В апартамента има и две малки деца (на 2 и на 3 години).
Полицейска кола отива на посочения адрес. В апартамента полицаите се срещат с агресивния съпруг и уплашената съпруга, както и с двете им деца. Родителите все още се карат, така че полицейските служители ги разделят. Полицай Милър остава в дневната със съпруга, а полицай Саймън разговаря със съпругата в кухнята.
Жената казва на полицаите, че съпругът ѝ се е прибрал и видял, че вечерята още не е готова. Това силно го ядосало. Не искал да чуе обясненията ѝ, че се е грижила за болните деца. Започнала кавга, след което съпругът ударил жена си два пъти по лицето и ѝ нанесъл обиди. Било се случвало и преди. Жената описва съпруга си като избухлив и невъздържан. Започнал да хвърля предмети, някои дори по нея (навсякъде в апартамента има счупени съдове). Съпругата е тази, която се грижи по цял ден за децата, докато мъжът работи. Тя иска да повдигне обвинения срещу съпруга си.
Господин Кан, предполагам, че знаете защо сме тук. Съпругата Ви казва, че сте я ударили по лицето и сте я обиждали. Също така сте я замервали с предмети.
Глупости! Тя само крещи през цялото време. Трябва да се защитавам. Нейното са измислици. А е длъжна да си гледа къщната работа. Трябва да разговаряте с нея за това.
Господин Кан, не съм тук в качеството си на съдия, не съм присъствал на кавгата. Имам показанията на съпругата Ви, която Ви обвинява, че сте ѝ отправили обиди и сте ѝ нанесли телесна повреда. Затова трябва да Ви информирам за правата Ви. Не сте длъжен да коментирате повдигнатото обвинение.
Лъже. Нищо не съм направил!
Жена Ви има видими следи по лицето си.
Сама си ги е причинила. И сега ме изкарва грубиян.
Господин Кан, успокойте се, моля! Ще Ви кажа как ще процедираме. Моля, изслушайте ме.
Първо ми дайте личната си карта.
Защо? Знаете името ми.
Господин Кан, трябват ми личните Ви данни, за да попълня доклада.
OK. Ето. И сега?
Въз основа на обстоятелствата сте принуден да напуснете апартамента заради обвинение в домашно насилие. Това означава, че нямате право да влизате тук в течение на 10 денонощия. Ако го направите, ще приложим насилствени мерки срещу Вас. Можем например да Ви задържим. Разбирате ли?
Искате да ме накарате да напусна апартамента си? Не можете да го направите. Аз плащам наема. Накарайте жена ми да си тръгне. Тя дори не работи, аз изкарвам парите тук.
Господин Кан, Вие трябва да напуснете, независимо дали сте основният наемател или не. Жена Ви се грижи за болните Ви деца. Не можем да ги лишим от дома им. Затова трябва да си тръгнете Вие. Това ще успокои ситуацията и ще даде време на Вас и съпругата Ви да обмислите нещата.
Моля, дайте ни ключовете си за апартамента, пощенската кутия и избата.
Нямате право. Нищо няма да Ви дам! Аз живея тук и децата може да останат с мен.
Господин Кан, изглежда, че не ме разбирате. Това е решението ни. Трябва да напуснете апартамента най-късно до 20 мин. Задължен сте да ни предадете ключовете си, иначе ще бъдем принудени насила да ги вземем от Вас. Можете да си приготвите необходимия багаж и ще тръгнем заедно.
Но къде ще отида? На улицата ли да спя?
Имате ли приятели или роднини, при които да останете?
Не, нямам. Само бегло се познавам с някои от съседите.
Ако нямате къде да останете, можем да Ви дадем някои адреси на приюти.
Моля, опаковайте багажа си.
(Съпругът опакова необходимите вещи и дава ключовете си на полицаите.)
Господин Кан, знаете ли къде ще отидете?
Не.
Ето адреса на приют, където можете да останете. Ще ни трябва пощенски адрес, на който да се свържем с Вас в близките дни. Бихте ли го написали?
Как мога да вляза в апартамента си, като нямам ключове?
Можете да си ги получите в полицейския участък след 10 дни. Трябва да представите документа, който току-що написах, че сте ни предали ключовете си. Разбирате ли какво казвам?
Да.
Нямате право да влизате в апартамента си в рамките на 10 дни. И строго Ви е забранено да осъществявате контакт със съпругата си.
Забранено ли ми е също да виждам децата си?
Относно среща с децата Ви ще се произнесе Службата по защита на детето. Моля, спазвайте ограничителната заповед през следващите 10 дни. Можете да се свържете с адвокат по всяко време.
Имате ли други въпроси?
Нямам.
(Бащата си взема довиждане с децата. Жената е уведомена, че полицаите ще се върнат веднага, за да я разпитат. Те съпровождат мъжа навън.)
Госпожо Кан, ще трябва да Ви разпитам, за да изготвя документа за повдигнатото обвинение.
Мъжът ми тръгна ли?
Да, издадохме му ограничителна заповед за 10 дни, през които няма право да осъществява контакт с Вас или да идва в апартамента.
А ключът у него ли е?
Не, взехме ключовете му за апартамента, пощенската кутия и избата.
Добре. Звучи успокояващо. Винаги е било зле. И най-лошото е, че децата виждат всичко това.
Разбирам как се чувствате. Затова решихме Вие и децата да останете в апартамента. Мисля, че ситуацията ще се успокои в следващите няколко дни и ще можете да решите какво да правите по-нататък. Ударил Ви е по лицето. Имате ли нужда от доктор?
Мисля, че не. Но все още ме боли. Ако се почувствам по-зле, ще отида при личния си лекар.
Ще Ви разпитам като свидетел. Затова първо трябва да Ви информирам за правата Ви. Трябва да посочите верни лични данни и да дадете верни показания за инцидента. Не сте длъжна да свидетелствате срещу съпруга си, можете да запазите мълчание.
Разбирате ли какво казвам? Ще дадете ли показания?
Да. Не мога да издържам повече. Той трябва да приеме факта, че не може повече да продължава така.
(Полицаят записва показанията.)
Госпожо Кан, описахте какво е станало. Срещу съпруга Ви е повдигнато обвинение за обида и нанасяне на телесна повреда. Ако решите да отидете на преглед, ще трябва да подпишете този формуляр. С него заявявате, че освобождавате лекаря от задължението му за запазване на медицинската тайна. Така ще можем да получим подробностите за нараняванията Ви.
Бих искал също да направя снимки на нараняванията Ви по лицето като доказателство.
Добре, ще подпиша формуляра. Вероятно ще отида при личния си лекар, д-р Брукс.
Благодаря.
Госпожо Кан, има организации, които предоставят помощ на жертвите на домашно насилие. Те могат да Ви помогнат да намерите друг апартамент и да се преместите, или да се погрижат пак за ограничителна заповед срещу съпруга Ви. Оставям Ви брошури с информация за това.
Могат ли да ми помогнат, без да ходя лично там?
Да, могат. Убедено препоръчвам да се свържете с тях. Хората там са дружелюбни и имат ежедневен опит със справянето в ситуации като Вашата. Сигурен съм, че ще Ви дадат добър съвет и по телефона.
OK. Благодаря! Това е полезна информация.
Да, така е. Най-добре да получите професионална помощ, за да решите какви стъпки да предприемете първо.
Ще го направя. Ще подадете ли сигнал за инцидента в Службата за защита на детето? Ще ми вземат ли децата?
В такива случаи подаваме сигнал само ако домашното насилие е насочено директно срещу тях. Нанасял ли е съпругът Ви побой на децата?
Не, никога. Не би отишъл толкова далеч. Досега е удрял само мен.
Добре, госпожо Кан. Имате ли други въпроси?
Искате ли да се обадим на някого, за да не сте сама?
Да, ще се обадя на приятелката си. Вероятно ще може да остане с мен, за да се чувствам в безопасност.
Нямам други въпроси. Благодаря Ви.
Така. Готови сме. Довиждане. Моля, не се притеснявайте пак да ни се обадите, ако съпругът Ви се появи.
Ще го направя. Всичко хубаво.