По време на тази среща беше взето решение относно окончателния формат на прототипите за тренировъчните модули и последните стъпки, свързани с локализирането им в национално специфичните контексти на държавите на участващите партньори. Бяха обсъдени структурата и оформлението на тренировъчните модули онлайн, както и на приложението Мобилен асистент; бяха уточнени сроковете за тестване на разработваните материали.

Млад мъж от Афганистан кара велосипед. Отива в джамията за петъчната служба. Кара по велосипедната алея в лявата лента, срещу движението, успоредно на главния път, в който има три ленти. Отдалеч се задава полицейска кола. Младият мъж ускорява, но не може да избяга. Полицейската кола му подава сигнал да спре.

От колата излизат двама полицаи – мъж и жена. Жената е старшият в този полицейски екип. Тя пита колоездача дали е забелязал, че кара в лентата за противоположно движение. Младият мъж я поглежда, измърморва нещо под носа си и се готви да продължи движението си. Полицайката му казва да спре и му повтаря, че е извършил нарушение. Тогава колоездачът се обръща към мъжа от екипа и му казва, че след като кара не по пътното платно, а по велосипедната алея, посоката не би трябвало да е от значение. Допълва, че трябва да тръгва, защото бърза за петъчната молитва. Мъжът полицай пристъпва към него, но не казва нищо. Полицайката обяснява, че карането на велосипед в неправилната лента е забранено, тъй като може да е опасно. Наказва се с глоба  от 30 евро. След това иска документа за самоличност на нарушителя. Велосипедистът отново се обръща към мъжа полицай и с нежелание му подава личната си карта. Жената полицай пита нарушителя дали иска да плати глобата веднага, или предпочита да получи фиша по пощата. Без да я поглежда, той отговаря, че ще плати веднага. Полицайката се опитва да не показва раздразнението си от отношението към нея, издава фиш на нарушителя и му го подава. Той го плаща, без дори да я погледне.

Защо според вас младият мъж реагира по описания начин? Моля, прочетете предложените отговори и изберете най-подходящия (посочете един, въпреки че е възможно и другите да имат отношение към ситуацията).

Една вечер настъпва голяма суматоха в център за бежанци в немскоговореща държава. Група от 20 бежанци от Северна Африка са сериозно развълнувани. Говорят на висок глас, което се чува из целия център. Младият социален работник, дежурен в момента, отива да провери какво става. Няколко бежанци се опитват да му обяснят, че техен сънародник е получил официално съобщение за депортиране обратно в държавата си и те са много разстроени. Социалният работник не успява да ги успокои. Напротив, колкото повече опитва да намери общ език с групата, толкова повече безпорядъкът нараства. Ситуацията става неконтролируема, никой не го слуша. Принуден е да се обади на полицията.

Защо според Вас младият социален работник не успява да контролира ситуацията? Моля, прочетете предложените отговори и изберете най-подходящия (посочете един, въпреки че е възможно и другите да имат отношение към ситуацията).

Една сутрин млад мъж от Близкия Изток влиза в център за консултации на мигранти, където иска да бъдат оценени компетенциите му и търси помощ за определяне на посоката за професионалното си развитие. Има голямо желание да се включи в езиков курс и програма за професионална квалификация. Това не е първият разговор с личния му ментор, но сега вече идва с конкретни цели. Чука на вратата на социалния работник, влиза и го поздравява. Менторът отвръща на поздрава и го кани да седне. Младият мъж сяда, и преди да е започнал разговорът по служебните теми, пита ментора си как е и как е прекарал отпуската си. Предната седмица, минавайки покрай кабинета на социалния работник, младият мъж е забелязал бележката на вратата, съобщаваща за отпуската. Менторът е изненадан от въпроса. Все пак отговаря, че е прекарал чудесно. Това окуражава младия посетител да продължи с въпросите си от същия характер и да разпита къде е била почивката, дали менторът е бил сам или със семейството си, каква е възрастта на децата му. Изненадата на социалния работник прераства в раздразнение. Дразни го това, че младият мъж иска да разбере всичко за личния му живот, и не знае как да  го спре.

Защо според Вас младият мъж задава толкова много въпроси? Моля, прочетете предложените отговори и изберете най-подходящия (посочете един, въпреки че е възможно и другите да имат отношение към ситуацията).

Междукултурна информация относно случая от практиката Велосипедът

В мюсюлманските общества мъжът обикновено има по-висока позиция от жената. Това е така, защото според Корана (Сура 4, 34) мъжът притежава повече личностни способности и може да поддържа жената финансово. Поради това се приема, че водещата роля на мъжа е предопределена от Бога.

Следователно посочените в отговорите към Въпрос 1 причини не могат да бъдат вероятни мотиви за поведението на младия мъж. То се определя от религиозните му вярвания, които му пречат да приеме факта, че водеща роля в дадената ситуация има жената. Съгласно разбиранията му е задължително доминиращата позиция да принадлежи на мъжа.

В мюсюлманските култури достойнството на мъжа и жената трябва да се пази при всички обстоятелства. Жената с достойнство трябва да се държи така, че да не предизвиква мъжа сексуално (Сура 24, 31). Жена, която според мюсюлманските разбирания говори прекалено открито с непознат мъж, компрометира както своето достойнство, така и това на съпруга си, засягайки репутацията му.

В случая от практиката „Велосипедът“ тези разбирания означават, че има вероятност разбиранията за пола във Въпрос 3 да са истинската причина за конфикта. Според младия мъж жената полицай, която действа според установените правила на полицейската служба от западния свят, няма достойнство, тъй като поведението ѝ е в противоречие с разбиранията му. Поведението му може да отразява стереотипизираната негативна представа у някои мюсюлмански мъже за западната жена, която не се държи според правилата на религията му. Има обаче и друго възможно обяснение.

В мюсюлманските общества трябва да се следват строго установените правила. Визуалният и телесният контакт между мъжете и жените, които не принадлежат към едно и също семейство, са изключително рядко явление. Дори ръкостискането може да бъде компрометиращо. В мюсюлманските култури винаги жената решава дали да подаде ръка на мъжа при среща. В предложения пример от практиката младият мъж следва правилата на културата си и това, че не поглежда жената полицай, може да изразява респект към нея.

Мюсюлманската култура има пет опорни точки: вяра, молитва, благотворителност, пост (Рамадан) и посещение на свещената Мека (пилигримство).

Спазващите религиозните правила мюсюлмани трябва да се молят пет пъти дневно. Всеки човек решава как да съчетае това с другите си задължения. С особена почит сред мюсюлманите се ползва петъчната молитва, особено ако не са имали възможност да се молят през другите дни от седмицата. Въможно е това също да рефлектира в разглеждания тук случай (Въпрос 2).

Въпреки че е естествено младият мъж да е под стрес, това е малко вероятна причина той да говори само с мъжа полицай (Въпрос 4). Истинската причина за поведението на мъжа е джендърният проблем, обяснен по-горе.

Съвети:

  • Не приемайте поведението на другите лично – в основата му може да лежат културни разбирания.
  • Имайте предвид, че в другите култури отношението към пола е различно.
  • Имайте предвид, че за другите култури са характерни различни от Вашите религиозни практики.
  • Не губете вяра в професионалната си роля и статут.
  • Запазете спокойствие в ситуации на комуникация между представители на различни култури и не забравяйте за културните различия в поведението, свързано с половете.

Междукултурна информация относно случая от практиката Безпокойство в център за бежанци

Малко вероятно е социалният работник да не може да осъществи комуникация с групата от разочаровани хора заради това, че гласът му не е достатъчно силен (Въпрос 1) или защото не се е държал твърдо (Въпрос 2).

Възможно е културното измерение „Индивидуализъм – колективизъм“ да има отношение към разглеждания пример от практиката. Държавите в Северна Африка като Мароко, Алжир и Тунис, както и други страни от Близкия изток, имат по-висок коефициент за параметъра „колективизъм“, отколкото например Полша, Чешката република, Германия, Австрия.

В културите, които са предимно колективистични, интересите на групата са по-важни от желанията и очакванията на отделния човек. Индивидът се идентифицира със или чрез групата. Затова съобщението за депортирането на един бежанец се превръща в проблем за цялата група. Вероятно това е причината, поради която в разглеждания пример всички членове на групата са разочаровани.

В колективистичните култури със строго определени властови структури, каквито са държавите в Северна Африка, някои отделни членове имат по-висока позиция в групата и може да се смятат за ползващи се с уважение сред другите представители на властта. В много колективистични култури с ясно изразена йерархия като тези в арабските и някои африкански държави отделни членове на дадено племе притежават власт за вземане на решения и стават „говорители“ на групата. Тъй като социалният работник в разглеждания пример не е член на групата, е твърде вероятно той да няма необходимата власт (Въпрос 3).

В дадения случай комуникацията вероятно би била по-лесна, ако се осъществи посредством лидера на групата. В разглеждания пример би било по-добре, ако социалният работник се беше опитал да разбере кой е лидерът и да обясни ситуацията първо на него, а той да я предаде на останалите членове. В този смисъл социалният работник демонстрира недостатъчни умения за осъществяване на комуникация (Въпрос 4).

Освен това в държавите от Северна Африка като Мароко например неизяснените ситуации предизвикват високо ниво на стрес. Съобщението за депортирането само по себе си е неясна и стресираща ситуация – особено за култури с нисък индекс за толериране на неяснотите. Този факт също обяснява донякъде вълнението в групата. Веднага след като ситуацията се изяснява (благодарение на предоставената от лидера информация), напрежението ще спадне.

Съвети:

  • Определете кой е човекът с най-много власт (кой е лидерът на групата) – това може да е най-възрастният член или този, към когото всички се обръщат.
  • Осъществявайте комуникация само чрез човека, когото групата е определила за свой лидер.
  • Опитайте да успокоите събеседниците си по възможно най-убедителния начин.

Междукултурна информация относно случая от практиката Индивидуално инструктиране à Съвети относно интеркултурното общуване

В някои държави от Близкия изток и Източна Европа при комуникацията личните отношения играят много голяма роля. В други държави като например Германия водещо е изпълнението на задачите, което се смята за по-важно от изграждането на лични взаимоотношения.

За хората от държавите, където по-важни са личните взаимоотношения, хората първо се фокусират върху тях и чак след това преминават към работата. Вероятно младият мъж в разглеждания случай цели създаването на близък контакт с ментора (Въпрос 3), а не изразяването на неуважение (Въпрос 2).

Напротив, тъй като срещата е от изключителна важност за него, той вероятно прави всичко възможно да се покаже дружелюбен, като задава редица въпроси на теми, които другите биха сметнали за твърде лични. Дали една тема се възприема като лична или не – това може да зависи от дадената култура. В някои арабски и африкански култури има специални ритуали при посрещане със задължителни въпроси за семейството, здравето и общото състояние на събеседника. Много вероятно е младият мъж да повтаря комуникационни модели, които според него са най-подходящи за тази важна за него ситуация (Въпрос 4).

От друга страна, менторът вероятно предпочита да приключи със започнатата работа, преди да премине към по-частни разговори с мигранта. Ако имаше повече опит, служителят вероятно би използвал случая да зададе някои въпроси, за да демонстрира внимание и същевременно да получи информация за събеседника си. Това би повишило нивото на доверие между участниците в комуникацията.

Съвети:

  • Имайте предвид, че въпроси, които за Вас са твърде лични, в други култури може да бъдат просто израз на учтивост.
  • Не забравяйте, че е възможно в други култури да има различни модели на комуникация, които може да Ви изглеждат странни.
  • Опитайте да отправите към събеседника си същия тип въпроси, каквито са Ви били зададени. Това може да доведе до изграждане на доверие помежду Ви и да породи откровеност у събеседника Ви.

Bolten, J. (2013), “Fuzzy Cultures: Konsequenzen eines offenen und mehrwertigen Kulturbegriffs für Konzeptualisierungen interkultureller Personalentwicklungsmaßnahmen”. In: Mondial: Sietar Journal für interkulturelle Perspektiven (2013), pp. 4-10.

Frank, Hannes (2016), Interkulturelle Kompetenz in der Polizeiausbildung: Zwischen Theorie und praktischen Möglichkeiten, Reihe: Polizeiwissenschaftliche Analysen, Bd. 29, Frankfurt/Main: Verlag für Polizeiwissenschaft.

Franzke, Bettina, Shvaikovska, Vitalia (2016), Interkulturelles Training in einer Einwanderungsgesellschaft: 55 Critical Incidents für die Arbeitsfelder Jobcenter, Kommunalverwaltung, Kunst und Polizei, Bielefeld: wbv Media.

Franzke, Bettina (2017),  Interkulturelle Kompetenz und verantwortungsvolles Handeln in der Flüchtlingshilfe: Ein Praxisbuch für ehrenamtlich Engagierte, Mannheim: Wellhoferverlag.

Hall, E. T. (1976). Beyond Culture. New York: Anchor Books.

Hecht-El Minshawi, Beatrice, Kehl-Bodrogi, Krisztina (2004), Muslime in Beruf und Alltag verstehen. Business zwischen Orient und Okzident. Wichtige Infos in Englisch, Weinheim/Basel: Beltz Verlag.

Hofstede, G. and Hofstede G. J. (2009), “Die Regeln des sozialen Spiels”. In: G. Hofstede and G. J. Hofstede, ed., Lokales Denken, globales Handeln. 4th ed. München: Deutscher Taschenbuch Verlag, p. 2.

House, R. J. (2011), Culture, Leadership, and Organizations: the GLOBE study of 62 societies. 5th ed. Thousand Oaks, California: Sage.

Kabasci, Kirstin (22006), Kulturschock. Kleine Golfstaaten. Oman, Bielefeld: Reise Know-How Verlag Peter Rump GmbH.

Mast, K. J., Schmid Mast. M. (2007), “Stereotyp und Vorurteil“. In: J. Straub et al., ed., Grundbegriffe – Theorien – Anwendungsfelder. 1st ed. Stuttgart and Weimar: J. B. Metzler, pp. 69 – 76.

Meyer, Erin (2014), The Culture Map, New York: Public Affairs.

Schönpflug, Ute (2005), “Migration und Integration”. In: A. Thomas, E.-U. Kinast and S. Schroll-Machl, ed., Handbuch Interkulturelle Kommunikation und Kooperation, vol. 1, Göttingen: Vandenhoeck & Rupprecht, pp. 328-???

Thomas, A. (2005), “Kultur und Kulturstandards”. In: A. Thomas, E.-U. Kinast and S. Schroll-Machl, ed., Handbuch Interkulturelle Kommunikation und Kooperation, vol. 1, Göttingen: Vandenhoeck & Rupprecht, pp. 19-31.

Thomas, A. (2010), “Culture and Cultural Standards”. In: A. Thomas et al., ed., Handbook of Intercultural Communication and Cooperation, 2nd ed., Göttingen: Vanderhoek & Rupprecht, p. 22.

Triandis, H. C. (2002). “Subjective culture”. In: W. J. Lonneret. al. (Eds.), Online Readings in Psychology and Culture.2,2 [pdf].Bellingham: Center for Cross-Cultural Research, Western Washington University, p.3. Available at: https://doi.org/10.9707/2307-0919.1021 [Accessed 25.11.2017].

Trompenaars, F. (1997), Riding the Waves of Culture. 2. ed., London, Boston: Nicholas Brealey Publishing, p. 6.

 

https://www.teachingandlearning.ie/digital-badges/developing-intercultural-awareness/(4.10.2018)

https://www.ijab.de/fileadmin/user_upload/documents/PDFs/IKUS-Werkstatt/IKUS-CD_IMPULSE.pdf(4.10.2018)

https://languages4work.eu/ (4.10.2018)

Измерения на културата

Отделете минута и помислете върху това как предавате решенията си на колегите или как казвате на семейство, че ще бъде депортирано. Очаквате ли, че някой от друга култура със същите задължения като Вашите ще го каже по същия начин?

Вероятно отговорът ще бъде „Не“. Но как можем да съпоставим начина, по който представителите на различни култури се държат в определени ситуации?

Една от възможностите е като използваме измеренията на културата. Те са базирани върху хипотезата, че съществуват универсални категории на човешкото поведение, общи за всички култури, при които обаче културите демонстрират специфика в намирането на решения за определени проблеми (Layes, 2005; Thomas, 2010).

Измеренията на културата предлагат възможност да се извършват наблюдения и класификации на националнокултурното поведение, което подпомага общото разбиране на особеностите. Измеренията предоставят база за размишления върху онова поведение, което може да ни се струва странно.

Изведени са различни измерения на културата, които целят да дефинират и илюстрират различните начини, по които представителите на дадена култура се отнасят към описаните по-долу проблемни области, възникващи във всяка култура. Описанието се основава върху изследванията на най-известните създатели на концепцията: Герт Хофстеде, Фонс Тромпенарс, Едуард Т. Хол и проекта GLOBE.

 

Отказ от отговорност: Разбира се, съществува риск от стереотипизиране при опита да се опише кое поведение е „типично“. Но трябва да се има предвид, че измеренията на културата са подсъзнателни ориентации, основани върху това, което се наблюдава и което е нормално за повечето членове на дадена култура. Важно е да не забравяме да се отнасяме към друга култура не през призмата на своята култура, а като я наблюдаваме обективно и не бързаме с осъждането.

 

Властова дистанция

Запознати ли се с йерархичните структури в полицията или организациите с нестопанска цел (НПО)? Как се обръщате към началника си – както към останалите си колеги?

 

Това измерение отчита степента, до която в дадена култура се толерира дисбалансът във властовите отношения. При културите с висок индекс на властовата дистанция значителното разстояние между хората на власт и останалите е очаквано и се възприема без проблем. Това води до сложни йерархии, трудни за преодоляване.

При културите с нисък индекс на властовата дистанция властта трябва да е разпределена пропорционално, в противен случай възниква проблем, който предизвиква сериозни възражения в обществото. Това води до много по-малко нива в йерархията („плоска“ йерархия), които могат лесно да бъдат преодолени.

 

Нисък индекс на властовата дистанция Висок индекс на властовата дистанция
„Плоски“ организационни пирамиди Високи организационни пирамиди
Консултативно управление Управление, основано на власт и подчинение
Субординационните отношения са прагматични Субординационните отношения са поляризирани
  • Йерархия, създадена само защото все пак трябва да има началник
  • Йерархия, отразяваща екзистенциалното неравенство
  • Малък брой супервайзъри
  • Голям брой супервайзъри

 

В някои области, като например органите на реда, измерението „Властова дистанция“ се проявява в ясното разграничение между чиновете, задълженията и отговорностите. Може да се види и в начина, по който служителите в обществените институции се отнасят към клиентите. В държавите с висок индекс на властовата дистанция служителите може да изглеждат по-дистанцирани и не желаещи да услужат в сравнение с държавите, където индексът е нисък. Обикновено измерението се проявява чрез това какви очаквания имат подчинените към своите ръководители и чрез начина, по който ръководителите предават информацията. В някои държави, като тези в Близкия Изток, но също и някои в Средиземноморския регион (като Франция и Италия) подчинените очакват началникът им да се държи властно.

 

Индивидуализъм / Колективизъм

Колко лоялни се чувствате към семейството си, приятелите или институцията, с която сте свързани?

 

Това измерение отразява до каква степен представителите на дадена култура се възприемат като членове на един колектив и се чувстват отговорни за общия му просперитет. Представителите на колективистичните култури смятат себе си за членове на определена група и се опитват да съчетаят собствените си цели с тези на групата.

Членовете на индивидуалистичните култури възприемат себе си предимно за автономни индивиди и се стремят към постигането на личните си цели независимо от общите интереси на социалните групи.

 

Колективизъм Индивидуализъм
Хората действат в интерес на групата, към която принадлежат. Хората действат за постигане на собствените си цели.
Отправна точка е групата / семейството Отправна точка е индивидът
  • Силно интегрирана социална структура
  • Дезинтегрирана социална структура
  • Групова отговорност при изпълнение на задачите
  • Индивидуална отговорност при изпълнение на задачите.

 

Измерението „Индивидуализъм / Колективизъм“ в някои предимно колективистични култури, като тези в Азия, Африка, Източна Европа и Близкия Изток, може да се прояви в степента на интегриране на семействата и в начина, по който семейството или дадена група демонстрира свързаност и лоялост.

Понякога решенията на семейството не отчитат желанията на отделен член. Те може да се игнорират в името на общото благо на цялото семейство. Това би могло да стане например когато семейство реши, че един от членовете му трябва да емигрира в Европа, за да се опита да осигури по-добър живот за всички. Често емигрантът праща редовно пари на семейството си. При тези случаи семейното решение господства над желанието на отделния индивид.

 

Избягване на несигурността

Колко комфортно се чувствате, когато работният процес в полицейския участък или социалната институция, където работите, Ви изглеждат неясни?

 

Това измерение отразява до каква степен неясните и двусмислените ситуации създават несигурност в дадена култура. За представителите на култури с висок индекс на избягване на несигурността правилата, определящи личния и обществения живот, стриктно се спазват. Неясните, неопределени ситуации създават усещане за дезориентация, което може дори да предизвика агресия. Такова отношение към правилата води до много сложни и стриктни социални системи.

За членовете на култури с нисък индекс на избягване на несигурността правилата, лежащи в основата на личния и обществения живот, не се спазват толкова стриктно. Хората от тези култури се отнасят относително спокойно към хаоса и неясните ситуации. Това води до създаването на много гъвкави социални системи.

 

Нисък индекс на избягване на несигурността Висок индекс на избягване на несигурността
Нормите и правилата нямат особено значение при избягването на неочаквани резултати. Нормите и правилата пораждат действия с цел избягване на неочаквани резултати.
Прецизността и точността трябва да бъдат учени и управлявани. Прецизността и точността идват естествено.
  • Воденето на документация трябва да се учи и управлява.
  • Воденето на документация идва естествено
  • Властта на ръководителите зависи от позицията им.
  • Властта на ръководителите зависи от контролирането на несигурността и взаимоотношенията.

 

В държавите с нисък индекс на толериране на неясните и двусмислени ситуации този индекс се проявява в наличието на високо организирани структури и правила, които имат за цел да предотвратят неочаквани и следователно предизвикващи стрес събития. Например процедурите, определящи как точно протича настаняването на мигрантите или как се насочват към езиков курс, са повече или по-малко определени и структурирани.

Конфликти може да възникнат, когато се сблъскат различни очаквания по отношение на дадена ситуация. В мултикултурна среда, например, ясните и точно формулираните инструкции за служителите и сътрудниците, а  също предоставянето на новодошлите мигранти на действащите правила и правилници – на хартия или видими като знаци и постери, биха улеснили хората с нисък индекс на толериране на неяснотите при ситуации на неорганизираност и хаос.

Също така може да се предположи, че служителите в центровете за настаняване, които принадлежат към групата на хора с нисък индекс на толериране на не съвсем ясни ситуации, при взаимоотношения с мигранти разчитат на писмени документи или подробности от записи в компютъра и биха инвестирали малко време в лични или преки разговори с мигранти. В тези случаи хората от друга култура, на които им липсва например визуалният контакт или дадени жестове, може да се почувстват пренебрегнати. Като резултат от това според тях несериозно отношение те може да откажат сътрудничество и да загубят доверие в събеседника си.

 

Егалитаризъм на половете (GLOBE)

Колко ръководители жени има в институцията, в която работите?

Културите се отнасят към пола и свързаното с него неравенство по различен начин: дистанцията между половете се минимализира в различна степен.

 

Висок индекс на егалитаризъм между половете Нисък индекс на егалитаризъм между половете
Липса на видимо традиционно разпределение на ролите Видимо традиционно разпределение на ролите
Равенство на образованието По-ниско ниво на образование у жените
  • Жени на ръководна позиция
  • По-малко жени на ръководна позиция
  • Амбициите за кариера са незадължителни и за мъжете, и за жените
  • Амбициите за кариера са задължителни за мъжете и незадължителни за жените

 

В някои западни култури с нисък индекс на егалитаризъм между половете, като Германия, Австрия и някои средиземноморски държави (напр. Италия, Испания), но също и в някои държави от Близкия Изток (напр. Турция, Египет, Иран), мъжете имат доминираща роля в обществото.

В контекста на Vocal in Need това измерение се проявява във видимото разпределение на ролите: мъжете „обикновено“ са главни инспектори, ръководители на НПО и др., а жените „естествено“ са секретарки, асистентки и т.н.

Мъжете от държавите с нисък индекс на егалитаризъм между половете може да не одобрят получаването на инструкции от жени на по-висока позиция от тяхната. В резултат от неприемането на това, което според тях е обръщане на естествено дадените роли, те може да демонстрират държание, което изглежда арогантно и омаловажаващо другия.

 

Взаимоотношения и правила: Универсализъм / Партикуларизъм (Фонс Тромпенарс)

Представете си, че при Вас като полицай или служител на НПО идва човек, който се нуждае от помощта Ви. Ще му помогнете ли, ако това означава нарушаване на някое правило?

 

Това измерение описва мнението на дадена култура по отношение на това в какви детайли трябва да са описани общите правила и колко стриктно трябва да се спазват при различни обстоятелства. Носителите на универсалистките култури са убедени, че това е възможно, докато тези на партикуларистките култури се фокусират много повече върху конкретните обстоятелства и отхвърлят стриктното спазване на правилата.

 

 

Универсализъм Партикуларизъм
Правилата и нормите не зависят от контекста Фокус върху конкретните обстоятелства, възможни са изключения
Повече се ценят договорените условия Повече се ценят взаимоотношенията

 

В контекста на Vocal in Need измерението „Универсализъм – Партикуларизъм“ се проявява например във взаимоотношенията между полицейските служители / служителите в НПО и мигрантите.

В универсалистките култури всички мигранти са равни и отношението към тях е съобразно статута им. В партикуларистките култури, като мюсюлманските, арабските и също средиземноморските държави, е възможно хората да очакват или наистина да получават привилегии поради по-особените си връзки със служителите: например приятелство с главния инспектор или негов личен мотив. Във всички тези случаи правилата постоянно се преосмислят в зависимост от личните предпочитания.

Системата в партикуларистките култури може да изглежда неразбираема и нечестна за членовете на универсалистките култури, особено ако човек няма възможност да бъде от привилегированите. Тя може да предизвика усещане за несигурност, безпомощност и гняв. За представителите на партикуларистките култури спазването на универсални правила може да е неприемливо и дразнещо. Възможно е дори да предизвика агресия и отричане.

Висок / нисък контекст (Е. Хол)

Колко открито казвате на търсещия убежище, че кандидатурата му е безнадеждна? Директно ли бихте казали на колега в случай на допусната грешка?

 

В нискоконтекстните култури хората казват това, което мислят. Фокусът на съобщението е буквалното значение.

Във висококонтекстните култури хората общуват с индиректни послания. Нужно е да се чете между редовете и невербалната комуникация е важна за правилното декодиране на съобщението.

 

Висококонтекстни култури Нискоконтекстни култури
Прикрити, завоалирани послания – голямо количество контекстуални елементи облекчават разбирането Открити, ясни послания – много малко информация се извлича от контекста
Значителен дял невербална комуникация Невербалната комуникация не е от голямо значение, основният фокус се поставя върху вербалната комуникация
  • Резервирани реакции, насочени към вътрешния свят на индивида
  • Незначителен фокус върху езика на тялото
  • Силно развито чувство за семейство
  • Гъвкави и отворени системи за групиране

 

Това измерение показва, например, начина, по който мигрантите предават проблемите си или разказват на другите за преживяванията си.

От гледна точка на нискоконтекстна култура мигрантите, идващи от висококонтекстни култури, може да изглеждат резервирани и емоционално дистанцирани. Те са свикнали да изразяват чувствата и емоциите си като несигурност и страх без директно посочване на конкретната ситуация. В очите на представителите на нискоконтекстна култура този стил на комуникация може да изглежда тежък и сложен.

Представителите на нискоконтекстните култури предават информацията – например за статута на кандидатура за търсене на убежище, директно, без да се крият зад метафори или друга реторика. За тези, които не са свикнали на такова общуване, стилът на директна комуникация може да изглежда недружелюбен, обиден или дори шокиращ.

 

Концептът чест

Концептът не е дефиниран като културно измерение, но въпреки това е широко разпространен поведенчески феномен. Може да се приеме за универсален модел, развит в отделните култури по свой начин с течение на времето.

Концептът „чест“ предимно се свързва с културите в Азия, особено в Китай (там названието му е буквално „лице“). Съществува обаче и в западните култури – там се свързва с реномето, престижа, добрата / лошата репутация и има отношение към срама и страха.

В азиатските култури, както и в западните, концептът съдържа идеята за себеуважението и начина, по който определено поведение се отразява върху индивида и останалите. Нарушаването на социалните норми може да доведе до опозоряване.

Особено за азиатските култури е характерен стремежът да се постъпва така, че да се избягва загубата на реноме (както собственото, така и това на другите) и да се допринесе за възстановяването на репутацията (собствената или на другите). Това в крайна сметка се отразява позитивно върху имиджа на индивида.

 

Може да се случи така, че мигрантите в някои ситуации да изглеждат високомерни или самонадеяни. Това може да бъде предизвикано от емоции като срам или страх, когато не са разбрали какво е казал служител в центъра за настаняване или не са съгласни с някого в дадена институция. Да признаят, че не са разбрали казаното или са на друго мнение, би означавало не само лично опозоряване, но и злепоставяне на събеседника. Затова понякога не може да се очаква директно изразяване на позиция от мигранта.

За служителя в център за настаняване или в полицията би било препоръчително да се опита да разбере какво чувстват мигрантите. Това би предразположило идващите от друга култура към изразяване на емоциите и чувствата си.