Езикът на тялото

Схващането, че позата и ориентацията на тялото са универсални за всички хора, е широко разпространено. Лесно можем да разпознаем агресия, непринуденост, фамилиарност и т.н. независимо от конкретната култура. От друга страна, начинът, по който се използва личното пространство при общуване с другите, е повлиян от културата и може да носи символно значение (Ekman, 1992).

Известно е например, че в някои арабски, азиатски, южноевропейски и латиноамерикански култури приемливата дистанция между хората при официално общуване е по-малка от тази в Северна Америка и Северна Европа. Позата е също различна: в държавите от арабския свят например хората по-често общуват лице в лице, отколкото в САЩ или европейските държави (http://www.payer.de/kommkulturen/kultur043.htm; Hall 1996).

Тези фактори може да са причина за неразбиране между културите. Например според протокола полицаят трябва да застане по определен начин, за да защити партньора си при необходимост. Полицай от Германия би очаквал цивилният гражданин да запази дистанция от около 1 м и да не застава точно пред него. Скъсяването на разстоянието или заставането директно лице срещу лице може да се интерпретира като агресивно или доминиращо. Има обаче култури, в които такова разположение между общуващите е нормално в дадената ситуация.

Съвети:

• Наблюдавайте активно езика на тялото на човека срещу Вас.
• Опитайте се да не интерпретирате погрешно езика на тялото на човека срещу Вас.
• Помнете, че езикът на тялото е културноспецифичен.
• Разберете откъде е човекът, с когото общувате. Това ще Ви помогне да се ориентирате по-добре в езика на тялото му.

 

Емоции

Всички човешки същества изразяват емоции като страх, гняв, тъга, щастие и др. чрез определени невербални средства (напр. движение на устните / устата или очите), които са универсални. Конкретните средства и силата обаче, с които изразяваме емоциите си, са повлияни от културата. Това означава, че съществуват разлики в начина, по който представителите на дадена култура възприемат показването на различни емоции.

Изследванията са установили известна връзка между измеренията на културата Колективизъм / Индивидуализъм, Висок / Нисък индекс на властовата дистанция и Мъжественост / Женственост и начина, а също и нормите за изразяване на емоциите (Fernández, Carrera, Pilar et al., 2000).

В културите с висок индекс на измерението Индивидуализъм емоциите се изразяват по-непосредствено, отколкото в колективистичните култури. Причината е, че при втория тип, например азиатските култури, индивидуалното изразяване на щастие или гняв се възприема като заплаха за груповата хармония.

В културите с висок индекс на властова дистанция и мъжественост емоциите може да се изразяват по-малко открито, отколкото в тези с нисък индекс на посочените показатели, защото в последните избликът на емоции се възприема като неуважение. Поради споменатите причини германците може да изглеждат студени.

Тази тема обаче е доста сложна, защото влиянието на културата върху един и същ тип емоции може да варира и между държавите. Например усмивката и смехът може да имат несъвпадащи значения в отделните азиатски култури. Естествено, те може да изразяват щастие. Но може и да са следствие от определени отрицателни емоции. Различните видове смях може да са признак на притеснение, смехът може да крие страх или други силни емоции, като тъга или скръб. В някои други култури от мюсюлманския регион са ритуализирани начините за изразяване на екстремни психологически смущения например при смърт; в другите средиземноморски култури такива състояние също се изразяват по-открито, отколкото в северноевропейските, но в днешно време за това няма ритуализирани форми.

Съвети:

• Опитайте да не преценявате човека срещу себе си по собствените си стандарти за изразяване на емоции.
• Помнете, че изразяването на емоции е културноспецифично.
• Задавайте въпроси, които ще Ви помогнат да изясните ситуацията.

 

Библиография

Ekman, Paul (1992). “Are there basic emotions?”, in: Psychological Review, vol. 99 (3), pp. 550-553.

Fernández, Itziar, Carrera, Pilar et al. (2000). “Differences between cultures in emotional verbal and non-verbal Reactions”, in: Psicotema, Vol. 12, Supl., pp. 83-92 https://www2.uned.es/dpto-psicologia-social-y-organizaciones/paginas/profesores/Itziar/Psicothema2000.pdf (24.7.2018)

Hall, Edward (1966). The Hidden Dimension, Garden City, N.Y.

http://www.payer.de/kommkulturen/kultur043.htm (26.6.2018)

https://www.management-issues.com/opinion/7239/emotional-differences-across-cultures/ (24.7.2018)