Действието се развива в център за настаняване на мигранти в Италия. Социален работник разговаря със Съндей – млад мигрант от Нигерия, тъй като Азизула, неговият съквартирант от Афганистан, се е оплакал, че Съндей се моли през нощта и му пречи да спи. По време на разговора Съндей съобщава, че Азизула, от своя страна, държи чайник в спалното им помещение. Съгласно вътрешните правила взаимното уважение е основа за добросъседството в рамките на центъра за настаняване.
По време на разговора социалният работник се опитва да покаже на Съндей колко е важно да се уважават другите живеещи в центъра и чете отново заедно с младия мигрант някои от вътрешните правила, като му напомня, че спазването им е в основата на доброто съжителство.
Добро утро!
Добро утро, Съндей! Заповядай, седни. Как си?
Добре, благодаря! Защо ми се обадихте?
Ами защото съквартирантът ти за трети път вече се оплаква от теб на социалния работник, който работи с него, че се молиш през нощта. Това го събужда и му пречи да заспи отново. Така ли е?
Да, естествено. Аз трябва да се моля и през нощта. Такава е религията ми.
Разбира се, ти имаш право да се молиш, но Азизула, от своя страна, има право на почивка, без да бъде събуждан през нощта. Пък и трябва да става сутрин, защото посещава класа за помощник-готвачи, така че трябва да е добре отпочинал. Ако трябва да се молиш през нощта, можеш да го правиш извън спалното помещение.
И аз имам право да спя сутрин, докато ми звънне алармата. Но като стане, Азизула си включва чайник да си прави чай...
Какво? Той знае ли, че вътрешният правилник строго забранява да се държат електрически котлони, чайници или подобни уреди в спалните?
Ами… (мигрантът си мърмори нещо)
Може би е добра идея отново да прочетем правилника с теб и Азизула. При настаняването си в центъра вие го приехте и подписахте, че ще го спазвате. (Социалният работник взема правилника и започва да чете)
Ok, чувам Ви. Да извикам ли Азизула?
Не, ще го потърся, като приключим разговора си с теб. И така: „Пребиваването в центъра за настаняване се основава на колективното съжителство. Всеки член е длъжен да се грижи за това стаята му да е почистена и подредена. Също така трябва да се поддържат чисти общодостъпните части, като се спазват правилата за добросъседство. Да не се пуска радио силно. Да се пазят предметите и мебелите в центъра. Не се допуска хранене в общодостъпните места за отдих и забавления или спалните, а само в предназначените за това помещения. При отсъствие от центъра над 48 часа трябва да се подаде сигнал на дежурния.“ Дотук всичко ясно ли е?
Да, можете да продължите.
И накрая: „Пребиваващите в центъра трябва да проявяват уважение към потребностите на съквартирантите си.“
Разбирам. В такъв случай аз ще се моля извън спалнята, но и Азизула трябва да си прави чая в кухнята.
Да, това е вече компромис. Трябва също да ти напомня, че се опитваме да коментираме всяко нарушение. Ако продължаваш да нарушаваш едно и също правило, ще получиш предупреждение и след три такива ще бъдеш принуден да напуснеш центъра.
Да, знам. Говорихме за това, като пристигнах. Но не е толкова лесно да живееш с някого, който има други навици…
Знам. Затова е добре да разбереш, че спазването на правилата е необходимо за спокойствието тук, защото хората са от различни култури.
Добре, веднага ще говоря с Азизула и ще се разберем. Приятен ден! (Става и излиза от кабинета).
И на теб!