Културата като ориентационна система

Според Александър Томас културата ни предоставя ориентационна система, типична за конкретна нация, общество, организация или група. Нуждаем се от тази система за интуитивна ориентация в света около себе си, защото тя предопределя възприятията, мисленето, ценностите и действията ни и влияе върху тях. Основана е на конкретни символи (език, жестове, дрескод, конвенции при среща и поздрав и др.) и се предава от поколение на поколение, създавайки чувство за групова идентичност и осмисляне на това, което виждаме, възприемаме и правим.

Тази ориентационна система ни предоставя поведенчески мотиватори и възможности, но също така определя „условията и ограниченията“ за поведението ни (Thomas, 2010). За мигрантите, пристигащи в нова държава, това представлява предизвикателство за справяне с нова ориентационна система, нови правила, писани или подразбирани, нови комуникационни стилове – всичко това може да бъде стресиращ процес, особено защото хората подсъзнателно очакват мигрантите да се приспособят към приемащата култура.

Култури с неясни очертания

Поради глобализацията и новия миграционен феномен много съвременни общества вече не са така хомогенни като преди. Една от характеристиките на тези общества е значителната ориентация към процесите и създаване на мрежи от контакти ((Bolten, 2013). Културата се определя чрез мрежата от взаимоотношения между хората и груповите култури. В този смисъл тя е „с неясни очертания“ ((Bolten, 2013). Няма точни граници. Хората са членове на повече от една група, т.е. участват в повече от една групова култура. Така те постоянно привнасят различни елементи от дадена групова култура във всяка друга, с която първата влиза в контакт. Резултатът е хетерогенна структура, каквото е устройството на съвременните общества.

Културата може да се възприема като повече или по-малко хомогенна / хетерогенна в зависимост от разстоянието, от което гледаме на нея. Колкото по-малко е то, толкова повече различия в обществото ще забележим.