2.5. Измерения на културата

Измерения на културата

Отделете минута и помислете върху това как предавате решенията си на колегите или как казвате на семейство, че ще бъде депортирано. Очаквате ли, че някой от друга култура със същите задължения като Вашите ще го каже по същия начин?

Вероятно отговорът ще бъде „Не“. Но как можем да съпоставим начина, по който представителите на различни култури се държат в определени ситуации?

Една от възможностите е като използваме измеренията на културата. Те са базирани върху хипотезата, че съществуват универсални категории на човешкото поведение, общи за всички култури, при които обаче културите демонстрират специфика в намирането на решения за определени проблеми (Layes, 2005; Thomas, 2010).

Измеренията на културата предлагат възможност да се извършват наблюдения и класификации на националнокултурното поведение, което подпомага общото разбиране на особеностите. Измеренията предоставят база за размишления върху онова поведение, което може да ни се струва странно.

Изведени са различни измерения на културата, които целят да дефинират и илюстрират различните начини, по които представителите на дадена култура се отнасят към описаните по-долу проблемни области, възникващи във всяка култура. Описанието се основава върху изследванията на най-известните създатели на концепцията: Герт Хофстеде, Фонс Тромпенарс, Едуард Т. Хол и проекта GLOBE.

Отказ от отговорност: Разбира се, съществува риск от стереотипизиране при опита да се опише кое поведение е „типично“. Но трябва да се има предвид, че измеренията на културата са подсъзнателни ориентации, основани върху това, което се наблюдава и което е нормално за повечето членове на дадена култура. Важно е да не забравяме да се отнасяме към друга култура не през призмата на своята култура, а като я наблюдаваме обективно и не бързаме с осъждането.

Властова дистанция

Запознати ли се с йерархичните структури в полицията или организациите с нестопанска цел (НПО)? Как се обръщате към началника си – както към останалите си колеги?

Това измерение отчита степента, до която в дадена култура се толерира дисбалансът във властовите отношения. При културите с висок индекс на властовата дистанция значителното разстояние между хората на власт и останалите е очаквано и се възприема без проблем. Това води до сложни йерархии, трудни за преодоляване.

При културите с нисък индекс на властовата дистанция властта трябва да е разпределена пропорционално, в противен случай възниква проблем, който предизвиква сериозни възражения в обществото. Това води до много по-малко нива в йерархията („плоска“ йерархия), които могат лесно да бъдат преодолени.

Нисък индекс на властовата дистанция	Висок индекс на властовата дистанция
„Плоски“ организационни пирамиди	Високи организационни пирамиди
Консултативно управление	Управление, основано на власт и подчинение
Субординационните отношения са прагматични	Субординационните отношения са поляризирани

Йерархия, създадена само защото все пак трябва да има началник
Йерархия, отразяваща екзистенциалното неравенство
Малък брой супервайзъри
Голям брой супервайзъри

В някои области, като например органите на реда, измерението „Властова дистанция“ се проявява в ясното разграничение между чиновете, задълженията и отговорностите. Може да се види и в начина, по който служителите в обществените институции се отнасят към клиентите. В държавите с висок индекс на властовата дистанция служителите може да изглеждат по-дистанцирани и не желаещи да услужат в сравнение с държавите, където индексът е нисък. Обикновено измерението се проявява чрез това какви очаквания имат подчинените към своите ръководители и чрез начина, по който ръководителите предават информацията. В някои държави, като тези в Близкия Изток, но също и някои в Средиземноморския регион (като Франция и Италия) подчинените очакват началникът им да се държи властно.

Индивидуализъм / Колективизъм

Колко лоялни се чувствате към семейството си, приятелите или институцията, с която сте свързани?

Това измерение отразява до каква степен представителите на дадена култура се възприемат като членове на един колектив и се чувстват отговорни за общия му просперитет. Представителите на колективистичните култури смятат себе си за членове на определена група и се опитват да съчетаят собствените си цели с тези на групата.

Членовете на индивидуалистичните култури възприемат себе си предимно за автономни индивиди и се стремят към постигането на личните си цели независимо от общите интереси на социалните групи.

Колективизъм	Индивидуализъм
Хората действат в интерес на групата, към която принадлежат.	Хората действат за постигане на собствените си цели.
Отправна точка е групата / семейството	Отправна точка е индивидът

Силно интегрирана социална структура
Дезинтегрирана социална структура
Групова отговорност при изпълнение на задачите
Индивидуална отговорност при изпълнение на задачите.

Измерението „Индивидуализъм / Колективизъм“ в някои предимно колективистични култури, като тези в Азия, Африка, Източна Европа и Близкия Изток, може да се прояви в степента на интегриране на семействата и в начина, по който семейството или дадена група демонстрира свързаност и лоялост.

Понякога решенията на семейството не отчитат желанията на отделен член. Те може да се игнорират в името на общото благо на цялото семейство. Това би могло да стане например когато семейство реши, че един от членовете му трябва да емигрира в Европа, за да се опита да осигури по-добър живот за всички. Често емигрантът праща редовно пари на семейството си. При тези случаи семейното решение господства над желанието на отделния индивид.

Избягване на несигурността

Колко комфортно се чувствате, когато работният процес в полицейския участък или социалната институция, където работите, Ви изглеждат неясни?

Това измерение отразява до каква степен неясните и двусмислените ситуации създават несигурност в дадена култура. За представителите на култури с висок индекс на избягване на несигурността правилата, определящи личния и обществения живот, стриктно се спазват. Неясните, неопределени ситуации създават усещане за дезориентация, което може дори да предизвика агресия. Такова отношение към правилата води до много сложни и стриктни социални системи.

За членовете на култури с нисък индекс на избягване на несигурността правилата, лежащи в основата на личния и обществения живот, не се спазват толкова стриктно. Хората от тези култури се отнасят относително спокойно към хаоса и неясните ситуации. Това води до създаването на много гъвкави социални системи.

Нисък индекс на избягване на несигурността	Висок индекс на избягване на несигурността
Нормите и правилата нямат особено значение при избягването на неочаквани резултати.	Нормите и правилата пораждат действия с цел избягване на неочаквани резултати.
Прецизността и точността трябва да бъдат учени и управлявани.	Прецизността и точността идват естествено.

Воденето на документация трябва да се учи и управлява.
Воденето на документация идва естествено
Властта на ръководителите зависи от позицията им.
Властта на ръководителите зависи от контролирането на несигурността и взаимоотношенията.

В държавите с нисък индекс на толериране на неясните и двусмислени ситуации този индекс се проявява в наличието на високо организирани структури и правила, които имат за цел да предотвратят неочаквани и следователно предизвикващи стрес събития. Например процедурите, определящи как точно протича настаняването на мигрантите или как се насочват към езиков курс, са повече или по-малко определени и структурирани.

Конфликти може да възникнат, когато се сблъскат различни очаквания по отношение на дадена ситуация. В мултикултурна среда, например, ясните и точно формулираните инструкции за служителите и сътрудниците, а също предоставянето на новодошлите мигранти на действащите правила и правилници – на хартия или видими като знаци и постери, биха улеснили хората с нисък индекс на толериране на неяснотите при ситуации на неорганизираност и хаос.

Също така може да се предположи, че служителите в центровете за настаняване, които принадлежат към групата на хора с нисък индекс на толериране на не съвсем ясни ситуации, при взаимоотношения с мигранти разчитат на писмени документи или подробности от записи в компютъра и биха инвестирали малко време в лични или преки разговори с мигранти. В тези случаи хората от друга култура, на които им липсва например визуалният контакт или дадени жестове, може да се почувстват пренебрегнати. Като резултат от това според тях несериозно отношение те може да откажат сътрудничество и да загубят доверие в събеседника си.

Егалитаризъм на половете (GLOBE)

Колко ръководители жени има в институцията, в която работите?

Културите се отнасят към пола и свързаното с него неравенство по различен начин: дистанцията между половете се минимализира в различна степен.

Висок индекс на егалитаризъм между половете	Нисък индекс на егалитаризъм между половете
Липса на видимо традиционно разпределение на ролите	Видимо традиционно разпределение на ролите
Равенство на образованието	По-ниско ниво на образование у жените

Жени на ръководна позиция
По-малко жени на ръководна позиция
Амбициите за кариера са незадължителни и за мъжете, и за жените
Амбициите за кариера са задължителни за мъжете и незадължителни за жените

В някои западни култури с нисък индекс на егалитаризъм между половете, като Германия, Австрия и някои средиземноморски държави (напр. Италия, Испания), но също и в някои държави от Близкия Изток (напр. Турция, Египет, Иран), мъжете имат доминираща роля в обществото.

В контекста на Vocal in Need това измерение се проявява във видимото разпределение на ролите: мъжете „обикновено“ са главни инспектори, ръководители на НПО и др., а жените „естествено“ са секретарки, асистентки и т.н.

Мъжете от държавите с нисък индекс на егалитаризъм между половете може да не одобрят получаването на инструкции от жени на по-висока позиция от тяхната. В резултат от неприемането на това, което според тях е обръщане на естествено дадените роли, те може да демонстрират държание, което изглежда арогантно и омаловажаващо другия.

Взаимоотношения и правила: Универсализъм / Партикуларизъм (Фонс Тромпенарс)

Представете си, че при Вас като полицай или служител на НПО идва човек, който се нуждае от помощта Ви. Ще му помогнете ли, ако това означава нарушаване на някое правило?

Това измерение описва мнението на дадена култура по отношение на това в какви детайли трябва да са описани общите правила и колко стриктно трябва да се спазват при различни обстоятелства. Носителите на универсалистките култури са убедени, че това е възможно, докато тези на партикуларистките култури се фокусират много повече върху конкретните обстоятелства и отхвърлят стриктното спазване на правилата.

Универсализъм	Партикуларизъм
Правилата и нормите не зависят от контекста	Фокус върху конкретните обстоятелства, възможни са изключения
Повече се ценят договорените условия	Повече се ценят взаимоотношенията

В контекста на Vocal in Need измерението „Универсализъм – Партикуларизъм“ се проявява например във взаимоотношенията между полицейските служители / служителите в НПО и мигрантите.

В универсалистките култури всички мигранти са равни и отношението към тях е съобразно статута им. В партикуларистките култури, като мюсюлманските, арабските и също средиземноморските държави, е възможно хората да очакват или наистина да получават привилегии поради по-особените си връзки със служителите: например приятелство с главния инспектор или негов личен мотив. Във всички тези случаи правилата постоянно се преосмислят в зависимост от личните предпочитания.

Системата в партикуларистките култури може да изглежда неразбираема и нечестна за членовете на универсалистките култури, особено ако човек няма възможност да бъде от привилегированите. Тя може да предизвика усещане за несигурност, безпомощност и гняв. За представителите на партикуларистките култури спазването на универсални правила може да е неприемливо и дразнещо. Възможно е дори да предизвика агресия и отричане.

Висок / нисък контекст (Е. Хол)

Колко открито казвате на търсещия убежище, че кандидатурата му е безнадеждна? Директно ли бихте казали на колега в случай на допусната грешка?

В нискоконтекстните култури хората казват това, което мислят. Фокусът на съобщението е буквалното значение.

Във висококонтекстните култури хората общуват с индиректни послания. Нужно е да се чете между редовете и невербалната комуникация е важна за правилното декодиране на съобщението.

Висококонтекстни култури	Нискоконтекстни култури
Прикрити, завоалирани послания – голямо количество контекстуални елементи облекчават разбирането	Открити, ясни послания – много малко информация се извлича от контекста
Значителен дял невербална комуникация	Невербалната комуникация не е от голямо значение, основният фокус се поставя върху вербалната комуникация

Резервирани реакции, насочени към вътрешния свят на индивида
Незначителен фокус върху езика на тялото
Силно развито чувство за семейство
Гъвкави и отворени системи за групиране

Това измерение показва, например, начина, по който мигрантите предават проблемите си или разказват на другите за преживяванията си.

От гледна точка на нискоконтекстна култура мигрантите, идващи от висококонтекстни култури, може да изглеждат резервирани и емоционално дистанцирани. Те са свикнали да изразяват чувствата и емоциите си като несигурност и страх без директно посочване на конкретната ситуация. В очите на представителите на нискоконтекстна култура този стил на комуникация може да изглежда тежък и сложен.

Представителите на нискоконтекстните култури предават информацията – например за статута на кандидатура за търсене на убежище, директно, без да се крият зад метафори или друга реторика. За тези, които не са свикнали на такова общуване, стилът на директна комуникация може да изглежда недружелюбен, обиден или дори шокиращ.

Концептът „чест“

Концептът не е дефиниран като културно измерение, но въпреки това е широко разпространен поведенчески феномен. Може да се приеме за универсален модел, развит в отделните култури по свой начин с течение на времето.

Концептът „чест“ предимно се свързва с културите в Азия, особено в Китай (там названието му е буквално „лице“). Съществува обаче и в западните култури – там се свързва с реномето, престижа, добрата / лошата репутация и има отношение към срама и страха.

В азиатските култури, както и в западните, концептът съдържа идеята за себеуважението и начина, по който определено поведение се отразява върху индивида и останалите. Нарушаването на социалните норми може да доведе до опозоряване.

Особено за азиатските култури е характерен стремежът да се постъпва така, че да се избягва загубата на реноме (както собственото, така и това на другите) и да се допринесе за възстановяването на репутацията (собствената или на другите). Това в крайна сметка се отразява позитивно върху имиджа на индивида.

Може да се случи така, че мигрантите в някои ситуации да изглеждат високомерни или самонадеяни. Това може да бъде предизвикано от емоции като срам или страх, когато не са разбрали какво е казал служител в центъра за настаняване или не са съгласни с някого в дадена институция. Да признаят, че не са разбрали казаното или са на друго мнение, би означавало не само лично опозоряване, но и злепоставяне на събеседника. Затова понякога не може да се очаква директно изразяване на позиция от мигранта.

За служителя в център за настаняване или в полицията би било препоръчително да се опита да разбере какво чувстват мигрантите. Това би предразположило идващите от друга култура към изразяване на емоциите и чувствата си.