Една сутрин млад мъж от Близкия Изток влиза в център за консултации на мигранти, където иска да бъдат оценени компетенциите му и търси помощ за определяне на посоката за професионалното си развитие. Има голямо желание да се включи в езиков курс и програма за професионална квалификация. Това не е първият разговор с личния му ментор, но сега вече идва с конкретни цели. Чука на вратата на социалния работник, влиза и го поздравява. Менторът отвръща на поздрава и го кани да седне. Младият мъж сяда, и преди да е започнал разговорът по служебните теми, пита ментора си как е и как е прекарал отпуската си. Предната седмица, минавайки покрай кабинета на социалния работник, младият мъж е забелязал бележката на вратата, съобщаваща за отпуската. Менторът е изненадан от въпроса. Все пак отговаря, че е прекарал чудесно. Това окуражава младия посетител да продължи с въпросите си от същия характер и да разпита къде е била почивката, дали менторът е бил сам или със семейството си, каква е възрастта на децата му. Изненадата на социалния работник прераства в раздразнение. Дразни го това, че младият мъж иска да разбере всичко за личния му живот, и не знае как да  го спре.

Защо според Вас младият мъж задава толкова много въпроси? Моля, прочетете предложените отговори и изберете най-подходящия (посочете един, въпреки че е възможно и другите да имат отношение към ситуацията).