Автор: admin

Измерения на културата

Отделете минута и помислете върху това как предавате решенията си на колегите или как казвате на семейство, че ще бъде депортирано. Очаквате ли, че някой от друга култура със същите задължения като Вашите ще го каже по същия начин?

Вероятно отговорът ще бъде „Не“. Но как можем да съпоставим начина, по който представителите на различни култури се държат в определени ситуации?

Една от възможностите е като използваме измеренията на културата. Те са базирани върху хипотезата, че съществуват универсални категории на човешкото поведение, общи за всички култури, при които обаче културите демонстрират специфика в намирането на решения за определени проблеми (Layes, 2005; Thomas, 2010).

Измеренията на културата предлагат възможност да се извършват наблюдения и класификации на националнокултурното поведение, което подпомага общото разбиране на особеностите. Измеренията предоставят база за размишления върху онова поведение, което може да ни се струва странно.

Изведени са различни измерения на културата, които целят да дефинират и илюстрират различните начини, по които представителите на дадена култура се отнасят към описаните по-долу проблемни области, възникващи във всяка култура. Описанието се основава върху изследванията на най-известните създатели на концепцията: Герт Хофстеде, Фонс Тромпенарс, Едуард Т. Хол и проекта GLOBE.

 

Отказ от отговорност: Разбира се, съществува риск от стереотипизиране при опита да се опише кое поведение е „типично“. Но трябва да се има предвид, че измеренията на културата са подсъзнателни ориентации, основани върху това, което се наблюдава и което е нормално за повечето членове на дадена култура. Важно е да не забравяме да се отнасяме към друга култура не през призмата на своята култура, а като я наблюдаваме обективно и не бързаме с осъждането.

 

Властова дистанция

Запознати ли се с йерархичните структури в полицията или организациите с нестопанска цел (НПО)? Как се обръщате към началника си – както към останалите си колеги?

 

Това измерение отчита степента, до която в дадена култура се толерира дисбалансът във властовите отношения. При културите с висок индекс на властовата дистанция значителното разстояние между хората на власт и останалите е очаквано и се възприема без проблем. Това води до сложни йерархии, трудни за преодоляване.

При културите с нисък индекс на властовата дистанция властта трябва да е разпределена пропорционално, в противен случай възниква проблем, който предизвиква сериозни възражения в обществото. Това води до много по-малко нива в йерархията („плоска“ йерархия), които могат лесно да бъдат преодолени.

 

 

В контекста на Vocal in Need

 

Индивидуализъм / Колективизъм

Колко лоялни се чувствате към семейството си, приятелите или институцията, с която сте свързани?

 

Това измерение отразява до каква степен представителите на дадена култура се възприемат като членове на един колектив и се чувстват отговорни за общия му просперитет. Представителите на колективистичните култури смятат себе си за членове на определена група и се опитват да съчетаят собствените си цели с тези на групата.

Членовете на индивидуалистичните култури възприемат себе си предимно за автономни индивиди и се стремят към постигането на личните си цели независимо от общите интереси на социалните групи.

 

 

В контекста на Vocal in Need

 

Избягване на несигурността

Колко комфортно се чувствате, когато работният процес в полицейския участък или социалната институция, където работите, Ви изглеждат неясни?

 

Това измерение отразява до каква степен неясните и двусмислените ситуации създават несигурност в дадена култура. За представителите на култури с висок индекс на избягване на несигурността правилата, определящи личния и обществения живот, стриктно се спазват. Неясните, неопределени ситуации създават усещане за дезориентация, което може дори да предизвика агресия. Такова отношение към правилата води до много сложни и стриктни социални системи.

За членовете на култури с нисък индекс на избягване на несигурността правилата, лежащи в основата на личния и обществения живот, не се спазват толкова стриктно. Хората от тези култури се отнасят относително спокойно към хаоса и неясните ситуации. Това води до създаването на много гъвкави социални системи.

 

 

В контекста на Vocal in Need

 

Егалитаризъм на половете (GLOBE)

Колко ръководители жени има в институцията, в която работите?

Културите се отнасят към пола и свързаното с него неравенство по различен начин: дистанцията между половете се минимализира в различна степен.

 

 

В контекста на Vocal in Need

 

Взаимоотношения и правила: Универсализъм / Партикуларизъм (Фонс Тромпенарс)

Представете си, че при Вас като полицай или служител на НПО идва човек, който се нуждае от помощта Ви. Ще му помогнете ли, ако това означава нарушаване на някое правило?

 

Това измерение описва мнението на дадена култура по отношение на това в какви детайли трябва да са описани общите правила и колко стриктно трябва да се спазват при различни обстоятелства. Носителите на универсалистките култури са убедени, че това е възможно, докато тези на партикуларистките култури се фокусират много повече върху конкретните обстоятелства и отхвърлят стриктното спазване на правилата.

 

 

Универсализъм	Партикуларизъм
Правилата и нормите не зависят от контекста	Фокус върху конкретните обстоятелства, възможни са изключения
Повече се ценят договорените условия	Повече се ценят взаимоотношенията

 

В контекста на Vocal in Need

Висок / нисък контекст (Е. Хол)

Колко открито казвате на търсещия убежище, че кандидатурата му е безнадеждна? Директно ли бихте казали на колега в случай на допусната грешка?

 

В нискоконтекстните култури хората казват това, което мислят. Фокусът на съобщението е буквалното значение.

Във висококонтекстните култури хората общуват с индиректни послания. Нужно е да се чете между редовете и невербалната комуникация е важна за правилното декодиране на съобщението.

 

 

В контекста на Vocal in Need

 

Концептът „чест“

Концептът не е дефиниран като културно измерение, но въпреки това е широко разпространен поведенчески феномен. Може да се приеме за универсален модел, развит в отделните култури по свой начин с течение на времето.

Концептът „чест“ предимно се свързва с културите в Азия, особено в Китай (там названието му е буквално „лице“). Съществува обаче и в западните култури – там се свързва с реномето, престижа, добрата / лошата репутация и има отношение към срама и страха.

В азиатските култури, както и в западните, концептът съдържа идеята за себеуважението и начина, по който определено поведение се отразява върху индивида и останалите. Нарушаването на социалните норми може да доведе до опозоряване.

Особено за азиатските култури е характерен стремежът да се постъпва така, че да се избягва загубата на реноме (както собственото, така и това на другите) и да се допринесе за възстановяването на репутацията (собствената или на другите). Това в крайна сметка се отразява позитивно върху имиджа на индивида.

 

В контекста на Vocal in Need

Предразсъдъци и стереотипи

Отделете минутка и опитайте да помислите за някого от африканска или азиатска държава и за асоциациите, които възникват у Вас.

Най-общо тези асоциации се наричат „стереотипи“.

В изследванията често се казва, че те не са нито негативни, нито позитивни, а полезни инструменти за собствената ни ориентация. Те облекчават когнитивните ни процеси, като подреждат това, което възприемаме, в интелектуални категории. В този смисъл стереотипът предоставя неутрална ценностна оценка.

Предразсъдъкът, от друга страна, е (по-често) негативна оценка за човек, група, държава и т.н. и включва (предимно) негативни усещания (Mast & Schmid Mast 2007). Съществуват и позитивни предразсъдъци, но те по-рядко предизвикват критични ситуации.

Можем да опитаме да избегнем стереотипите и предразсъдъците, като:

• сме осведомени за тях; и
• им се противопоставяме чрез обективен анализ на междукултурната ситуация.

(вж. подобно описание у Mast and Schmid Mast, 2007)

Как да избегнем междукултурен конфликт

Отделете минута, за да оцените ситуацията: ако полицай демонстрира превъзходство – това част от личността му ли е? Ако чужденец се усмихва и държи приятелски – това в резултат на културата му ли е? Когато някой говори високо – това само следствие от възпитанието му ли е?

 

 

Начинът, по който действаме и реагираме, не е свързан нито само с личностните ни качества, нито единствено със ситуацията, нито е резултат само от културата ни. Действията ни са резултат от няколко едновременно действащи фактора:

• характера и настроението ни
• ситуацията; и
• културата ни.

(вж. триъгълника: Fachstelle für Internationale Jugendarbeit der Bundesrepublik Deutschland e.V., n.d.)

Как да се справяме с междукултурни неразбирателства

При липса на разбиране между нас и човек от друга държава е добре да имаме предвид следното.

 

Когато възникнат проблеми при взаимоотношения между представители на различни култури, следните стъпки може да помогнат:

 

• Наблюдавайте активно ситуацията.
• Опишете ситуацията на себе си или на друг.
• Не забравяйте, че в друг контекст, в различна култура случващото се може да има съвсем различно значение.
• Не осъждайте това, което виждате. Опитайте да разберете какво означава в другата култура поведението, което Ви смущава.
• Слушайте активно, задавайте въпроси и помнете, че Вашата културна „карта“ автоматично ще определя как да филтрирате и интерпретирате това, което чувате.
• Опитайте да разберете ценностите, вярванията и нагласите у представителите на другите култури.
• Потърсете съгласие на основата на общи разбирания.
• Не губете контрол – уважавайте другите и се дръжте така, че да Ви уважават.
• Търсете решения, в които печелят и двете страни на спора.

 

Прилагането на тези стъпки ще Ви помогне да разберете другата култура и да избегнете необмислени заключения. Както казва Александър Томас, „необходими са известна степен на желание и способност за осмисляне на ежедневните срещи с различни от Вас хора, за да се развие осведоменост относно междукултурните проблеми и накрая – да се разберат факторите, лежащи в основата на адекватното и ефективно поведение в ситуации на междукултурно общуване (приложна способност за междукултурно общуване). Това представлява междукултурната компетентност“ (Thomas 2010, 11).

 

Моделът на културата като айсберг: визуализация на понятието

Културата може да бъде сравнена с айсберг – има видима и невидима част. Видимата част са тези аспекти на културата, които можем да възприемем физически.

Упражнение за провлачване и поставяне: Кои елементи бихте отнесли към видимата част и кои – към невидимата част на културата?

 

Елементите от видимата част могат да бъдат наистина разбрани само ако се знае движещата им сила; тя е в долната част на айсберга. Невидимите елементи там са причините за това, което се показва във видимата част. Долната част на айсберга в контекста на културата включва религиозни вярвания, правила за взаимоотношенията между хората, отношение към семейството, мотивации, толерантност към промяната, отношение към правилата, комуникационни стилове, степен на приемане на риска, разликата между общественото и личното, полови различия и др.

Известен пример е различното разбиране за ролите на отделните полове, което може да се изрази в нежеланиието у представители на някои култури, особено мюсюлманските, да приемат, че жените може да заемат ръководни позиции.

 

Нашият личен „айсберг“

Бихме могли да разберем концепта още по-добре, ако персонализираме „айсберга“.

              

Задайте си следните въпроси:

• Какво означава за Вас, когато някой, с когото имате уговорка за среща, закъснява – това липса на уважение ли е, или е нормално?
• Ако Ви кажат директно, че грешите – намирате ли го за полезно, или се чувствате оскърбени?
• Разговор по незначителни теми в началото на среща – важно ли е според Вас за създаването на благоприятна атмосфера, или е необходимо зло?

 

Вероятно забелязвате, че не е лесно да се отговори на тези въпроси. Тук няма абсолютно „правилен“ или „грешен“ отговор. Това, което е правилно за Вас, не е непременно същото за друг.

Отговорите на тези въпроси са свързани с нашите ценности, нагласи, навици за комуникация и гледни точки. Това са елементи от културата ни, които усвояваме още от раждането си.

В зависимост от собствената си култура ще интерпретираме видимата част от поведението на другите по различен начин: тя може да изглежда повече или по-малко странна, приемлива или неприемлива за нас. Междукултурните конфликти често възникват не защото онова, което виждаме, е различно от очакванията ни, а тъй като забелязаното от нас дълбоко ни засяга на емоционално, подсъзнателно ниво.

Да се върнем към модела на айсберга. Междукултурният конфликт възниква, когато две (или повече) скрити части от долната страна на айсберга се сблъскват.

Дефиниция: Какво е култура?

Представете си, че трябва да напуснете държавата си, защото Ви преследват по политически причини или заради война. След дълго пътуване семейството Ви пристига в чужда държава. Как бихте се чувствали? Какво бихте направили, за да се впишете и намерите мястото си в новата обстановка?

 

Възможно е да се чувствате изгубени и тогава ще потърсите опора в неща, които Ви изглеждат познати. Тези познати опорни точки са отражение на културата, от която идвате. С течение на времето в процеса на адаптация и разбиране на новата култура ще можете да приемете и дори да интегрирате елементи от нея, които са подходящи за Вас.

 

Има редица дефиниции за културата. Още през 1952 г. Крьобер и Клукхон регистрират над 150 определения на понятието (Kroeber & Kluckhohn, 1952). Ето някои от най-популярните. Културата е…

 

• … създадената от човека част от околния свят (Хари Триандис)
• … колективно прорамиране на мозъка (Герт Хофстеде)
• … начинът, по който група хора решават проблеми (Фонс Тромпенарс)
• … система за ориентация, която определя разбирането ни за нормалност (Александър Томас)
• … концепт с неясни очертания (Юрген Болтен)

 

Културата като ориентационна система

 

Култури с неясни очертания