Междукултурна информация относно случая от практиката „Велосипедът“
В мюсюлманските общества мъжът обикновено има по-висока позиция от жената. Това е така, защото според Корана (Сура 4, 34) мъжът притежава повече личностни способности и може да поддържа жената финансово. Поради това се приема, че водещата роля на мъжа е предопределена от Бога.
Следователно посочените в отговорите към Въпрос 1 причини не могат да бъдат вероятни мотиви за поведението на младия мъж. То се определя от религиозните му вярвания, които му пречат да приеме факта, че водеща роля в дадената ситуация има жената. Съгласно разбиранията му е задължително доминиращата позиция да принадлежи на мъжа.
В мюсюлманските култури достойнството на мъжа и жената трябва да се пази при всички обстоятелства. Жената с достойнство трябва да се държи така, че да не предизвиква мъжа сексуално (Сура 24, 31). Жена, която според мюсюлманските разбирания говори прекалено открито с непознат мъж, компрометира както своето достойнство, така и това на съпруга си, засягайки репутацията му.
В случая от практиката „Велосипедът“ тези разбирания означават, че има вероятност разбиранията за пола във Въпрос 3 да са истинската причина за конфикта. Според младия мъж жената полицай, която действа според установените правила на полицейската служба от западния свят, няма достойнство, тъй като поведението ѝ е в противоречие с разбиранията му. Поведението му може да отразява стереотипизираната негативна представа у някои мюсюлмански мъже за западната жена, която не се държи според правилата на религията му. Има обаче и друго възможно обяснение.
В мюсюлманските общества трябва да се следват строго установените правила. Визуалният и телесният контакт между мъжете и жените, които не принадлежат към едно и също семейство, са изключително рядко явление. Дори ръкостискането може да бъде компрометиращо. В мюсюлманските култури винаги жената решава дали да подаде ръка на мъжа при среща. В предложения пример от практиката младият мъж следва правилата на културата си и това, че не поглежда жената полицай, може да изразява респект към нея.
Мюсюлманската култура има пет опорни точки: вяра, молитва, благотворителност, пост (Рамадан) и посещение на свещената Мека (пилигримство).
Спазващите религиозните правила мюсюлмани трябва да се молят пет пъти дневно. Всеки човек решава как да съчетае това с другите си задължения. С особена почит сред мюсюлманите се ползва петъчната молитва, особено ако не са имали възможност да се молят през другите дни от седмицата. Въможно е това също да рефлектира в разглеждания тук случай (Въпрос 2).
Въпреки че е естествено младият мъж да е под стрес, това е малко вероятна причина той да говори само с мъжа полицай (Въпрос 4). Истинската причина за поведението на мъжа е джендърният проблем, обяснен по-горе.
Съвети:
- Не приемайте поведението на другите лично – в основата му може да лежат културни разбирания.
- Имайте предвид, че в другите култури отношението към пола е различно.
- Имайте предвид, че за другите култури са характерни различни от Вашите религиозни практики.
- Не губете вяра в професионалната си роля и статут.
- Запазете спокойствие в ситуации на комуникация между представители на различни култури и не забравяйте за културните различия в поведението, свързано с половете.
Междукултурна информация относно случая от практиката „Безпокойство в център за бежанци“
Малко вероятно е социалният работник да не може да осъществи комуникация с групата от разочаровани хора заради това, че гласът му не е достатъчно силен (Въпрос 1) или защото не се е държал твърдо (Въпрос 2).
Възможно е културното измерение „Индивидуализъм – колективизъм“ да има отношение към разглеждания пример от практиката. Държавите в Северна Африка като Мароко, Алжир и Тунис, както и други страни от Близкия изток, имат по-висок коефициент за параметъра „колективизъм“, отколкото например Полша, Чешката република, Германия, Австрия.
В културите, които са предимно колективистични, интересите на групата са по-важни от желанията и очакванията на отделния човек. Индивидът се идентифицира със или чрез групата. Затова съобщението за депортирането на един бежанец се превръща в проблем за цялата група. Вероятно това е причината, поради която в разглеждания пример всички членове на групата са разочаровани.
В колективистичните култури със строго определени властови структури, каквито са държавите в Северна Африка, някои отделни членове имат по-висока позиция в групата и може да се смятат за ползващи се с уважение сред другите представители на властта. В много колективистични култури с ясно изразена йерархия като тези в арабските и някои африкански държави отделни членове на дадено племе притежават власт за вземане на решения и стават „говорители“ на групата. Тъй като социалният работник в разглеждания пример не е член на групата, е твърде вероятно той да няма необходимата власт (Въпрос 3).
В дадения случай комуникацията вероятно би била по-лесна, ако се осъществи посредством лидера на групата. В разглеждания пример би било по-добре, ако социалният работник се беше опитал да разбере кой е лидерът и да обясни ситуацията първо на него, а той да я предаде на останалите членове. В този смисъл социалният работник демонстрира недостатъчни умения за осъществяване на комуникация (Въпрос 4).
Освен това в държавите от Северна Африка като Мароко например неизяснените ситуации предизвикват високо ниво на стрес. Съобщението за депортирането само по себе си е неясна и стресираща ситуация – особено за култури с нисък индекс за толериране на неяснотите. Този факт също обяснява донякъде вълнението в групата. Веднага след като ситуацията се изяснява (благодарение на предоставената от лидера информация), напрежението ще спадне.
Съвети:
- Определете кой е човекът с най-много власт (кой е лидерът на групата) – това може да е най-възрастният член или този, към когото всички се обръщат.
- Осъществявайте комуникация само чрез човека, когото групата е определила за свой лидер.
- Опитайте да успокоите събеседниците си по възможно най-убедителния начин.
Междукултурна информация относно случая от практиката „Индивидуално инструктиране à Съвети относно интеркултурното общуване“
В някои държави от Близкия изток и Източна Европа при комуникацията личните отношения играят много голяма роля. В други държави като например Германия водещо е изпълнението на задачите, което се смята за по-важно от изграждането на лични взаимоотношения.
За хората от държавите, където по-важни са личните взаимоотношения, хората първо се фокусират върху тях и чак след това преминават към работата. Вероятно младият мъж в разглеждания случай цели създаването на близък контакт с ментора (Въпрос 3), а не изразяването на неуважение (Въпрос 2).
Напротив, тъй като срещата е от изключителна важност за него, той вероятно прави всичко възможно да се покаже дружелюбен, като задава редица въпроси на теми, които другите биха сметнали за твърде лични. Дали една тема се възприема като лична или не – това може да зависи от дадената култура. В някои арабски и африкански култури има специални ритуали при посрещане със задължителни въпроси за семейството, здравето и общото състояние на събеседника. Много вероятно е младият мъж да повтаря комуникационни модели, които според него са най-подходящи за тази важна за него ситуация (Въпрос 4).
От друга страна, менторът вероятно предпочита да приключи със започнатата работа, преди да премине към по-частни разговори с мигранта. Ако имаше повече опит, служителят вероятно би използвал случая да зададе някои въпроси, за да демонстрира внимание и същевременно да получи информация за събеседника си. Това би повишило нивото на доверие между участниците в комуникацията.
Съвети:
- Имайте предвид, че въпроси, които за Вас са твърде лични, в други култури може да бъдат просто израз на учтивост.
- Не забравяйте, че е възможно в други култури да има различни модели на комуникация, които може да Ви изглеждат странни.
- Опитайте да отправите към събеседника си същия тип въпроси, каквито са Ви били зададени. Това може да доведе до изграждане на доверие помежду Ви и да породи откровеност у събеседника Ви.
